Отново е вечер.Днес изпълних почти всичко,което исках.Събрах пари за вноските си и платих.Работата не вървеше много добре,но се опитвам да не се притеснявам както преди.Опитвам се винаги да запазя спокойствието в себе си и да не се подавам на емоцията.Мисля,че това дава
резултат.Сякаш всичко започна да върви по- гладко ,въпреки че ми е трудно да повярвам или по- точно на умът ми му е трудно да повярва.Не го оставям обаче вече много да работи.Ограничавам го във вземането на решения и оставам всичко на Вселената.Тя знае по-добре какво ми е необходимо в този момент.
Все още чувствам напрежение и сигурно скоро няма да ми мине.Причината е ,че правя малки крачки и все още има много ,докато постигна това ,което искам.Толкова искам да се освободя от това бреме и да се наслаждам на живота си.Сега разбирам,че въобще не съм оценявала това,което имам.Водих един спокоен живот,който ми беше омръзнал до смърт.Повтаряше се едно и също всеки ден и аз бях безкрайно отегчена.Нямах цел,нямах никакви амбиции.Тази мисъл ме задушаваше и аз исках нещо да се промени,но не знаех какво.На няколко пъти ми се случи почти да загубя бизнеса и само знаех,че не искам това.Сега с това съзнание разбирам,че аз съм предизвикала всичко.Може би ,за да имам цел,или може би,за да оценя какво имам.Не знам.Просто не искам в живота си дълговете.Дано Вселената ми помогне да ги изплатя.Знам,че това е илюзия и че не трябва да потъвам в нея,но също така не виждам начин всички тези обстоятелства да се изпарят.Трудно ми е .Опитах какво ли не.Надявах се.Изчетох книги.В една от тях пишеше ,че постоянно трябва да си представям,че в сметката ми имам много пари.Трябваше да ги почувствам.Опитвах се ,понякога наистина постигах чувството.Започнах да играя в лотария .Но и това не помогна.Какво ли не опитах.Някой неща между другото подействаха,може би донякъде облекчиха положението ми.Помня,че когато се чувствах абсолютно безпомощна и със сълзи на очи вдигнах поглед към небето,сякаш някой ме чу.Просто помолих за помощ и тя дойде в много труден за мен период.Вярвах,че ще се оправя.Това се случи преди седем месеца.Имах чувството,че минавам интензивен курс по изучаване на законите на Вселената.
Ние не сме сами.Около нас има същества,които ни обичат и се грижат за нас ,но само когато ги помолим.Те уважават нашият свободен избор.Много трудно повярвах на това и се опитвах да се оправя сама.Чувствах се самотна .Сега знам,че винаги имам помощ и тя ще дойде точно навреме и точно,когато ми е необходима.Това естествено ме прави спокойна.
Преди малко се наложи да изляза с колата,защото възникна ангажимент .Докато карах си мислих,че наистина започнах да се чувствам по-добре.Работата ми малко потръгна ,макар и плахо.Започнах да се усмихвам.Страховете в главата ми оставах настрана,не им обръщах внимание.Когато умът ми започваше да крои планове просто го прекъсвах.Казвах му:"Остави! Всичко ще се нареди!!".
Сега съзнавам,че сме създадени за този момент-сега и трябва да му се наслаждаваме.Постоянните терзания,утрешните планове само ни объркват живота.Сега се чувствам добре, а при Сега утре няма значение.Все повече в мен започна да се появява чувството на благодарност.Всеки ден се случват малки чудеса и аз ги изживявам.
Преди време си бях направила сайт и в него пишех така,като пиша тук.Бях си наумила,че когато постигна развитие и желанията ми започнат да се изпълняват ,ще напиша книга за това.Не знам какво ще излезе от това ,но се надявам в момента да пиша книгата.
Все още изпитвам страх и понякога той надделява.Но онова напрежение в главата ми ,когато започнах да пиша това,от време навреме взе да изчезва.На моменти започнах да се чувствам много добре.Усетих чувства,които не бях изпитвала много отдавна-задоволство,радост.Но през цялото време се стремя да поддържам някакво равновесие.Не кроя планове,почти не мисля за дългове.Особено вечер се наслаждавам на тези моменти.Оставам на Вселената да ми покаже верният път.Пътя към щастието или пътя към успеха.За мен е едно и също.Надявам се да вървя по него.Благодаря !
Няма коментари:
Публикуване на коментар