Глава 6

След този дълъг ден последва дълга почивка,която естествено беше запълнена с моите всекидневни задължения.Липсваше ми писането,защото все повече копнеех да съм в неговият свят.Тук забравям всичко и се

отпускам без да мисля.Думите ,които се раждат на листа ,не са измъчени и съчинени от моя ум.Имам чувството ,че идват от душата и ме преселват в друга действителност,където всичко е спокойно.

Много пъти се питах аз ли съм създала всичко това.Хиляди пъти се молих да ми се даде малко спокойствие и леко побутване ,за да продължа да живея и да сложа живота си в релси. Истината е,че когато влезеш в този преход ,аз го наричам преход към просветление,няма връщане назад.Не можеш да кажеш това са глупости и да продължиш да живееш старият си начин на живот.Ще се появят обстоятелства и хора,които постоянно ще променят мисленето ти.Ще се появи всякаква информация,която ще убеждава умът ти ,че наистина ние създаваме светът около нас.Има толкова много чувства,които са се закотвили в нас.Всякакви,независимо дали положителни или отрицателни.Отначало,когато започнах този преход реших ,че трябва да изкореня лошите качества в себе си.Стремях се да не се гневя,да не се ядосвам,да не изпитвам страх.Но не се получи.Гневът и страхът нахлуха в огромни мащаби в животът ми.Исках да променя светът около мен,но променях само себе си.Сега обаче си давам сметка къде ми е била грешката.Светът около мен съществува благодарение на мен.Аз го създавам в мислите си.И когато не го харесвам и искам да го променя ,се случват такива ситуации,които още повече ме отвращават от света.Защото аз просто не го харесвам.Светът е в мен и аз съм в света.Когато започна да променям себе си ,ще променя и всичко наоколо.Но това не трябва да става насила или както пише в книгите въображаемо и т.н. Трябва наистина да го почувстваш и да извървиш дълъг път.Всеки избира своя път и при всеки той  идва различно.Не знам защо.

След дълги наблюдения се уверих,че някой хора знаят подсъзнателно тайните на Вселената.При други това става след труден и мъчителен път.Общо взето виждам,че нещата се променят и надеждата ми е ,че светът ще стане по-добър все някога.Когато започнеш този преход имаш чувството ,че си между два свята.Аз имах чувството,че полудявам.Понякога ,когато четях всички тези книги ,се опитвах да следвам всички съвети в тях.Но това ставаше насила.

След като прекарах дълго време в опити и установих,че нищо не се получава  реших,че трябва да действам по-спокойно.С всеки изминал ден се опитвам да не оказвам съпротивление на живота си с моя ум.Знам,че около нас има същества ,които винаги ни помагат,въпреки че моят ум винаги подлага на съмнение това.

Но понякога ми се случват чудеса и някак са необясними.Сякаш някаква невидима сила управлява живота ми.В повечето случаи това става,когато си кажа,че повече не мога да издържам и умът ми блокира и не може да измисли решение.Тогава се намесва невидима сила и решението идва от само себе си.Такъв е и днешният ден.В следващата глава ще продължа за него.