Напоследък не бях много щастлива в живота си. В него имаше постоянен стрес,въпреки че се опитвах да променя нещата , естествено като мисля позитивно.Но нещо липсваше ,не се получаваше.Така и не знаех какво е.Ставах всяка
сутрин и отивах на работа с мисълта,че нещата не вървят добре.Имах дългове и кредити,които висяха над главата ми.Всеки ден се питах как ще платя следващата сметка.Знаех,че всичко зависи от мен.Знаех,че нещо ми пречеше да управлявам действителността си,но така и не си давах сметка къде греша.И естествено започнах да търся отговори.Както в предишната тема писах ,Вселената ни отговаря винаги,когато попитаме.А аз питах всеки ден къде греша.Първо започнаха да се появяват отговори от рода: "Винаги държиш в съзнанието си това,което не искаш да стане."Така и не вникнах в това.Продължавах да се страхувам за бъдещето,живеех в постоянен стрес.Докато не започнаха здравословни проблеми,естествено причинени от стрес.Започнах да си давам ясна сметка всъщност къде греша.Като мисля за проблемите,всъщност ,аз им давах енергия и те продължаваха да нарастват.Вечно бях недоволна,че нещата не ставаха така,както на мен ми се искаше.Това недоволство се усилваше всеки изминал ден.Когато плащах някой дълг,вместо да се зарадвам,че съм го платила,аз изпадах в ужас как ще платя следващият.И така се нижеха дните.Знаех само,че Вселената ми даваше някакви сигнали,които се опитвах да разгадая и че нещата,които ми се случваха не бяха случайни.Дори заболяването ми.Докато бях болна ,умът ми беше буквално замъглен.През този период чувствах само болката.Престанах да мисля за останалите проблеми.И те сякаш престанаха да съществуват за момент.Междувременно писах на един човек,който има сайт и аз от дълго време го четях.Беше много полезен за духовността ми.Ето и част от отговорът му: ".... Да си щастлива е много лесно... достатъчно е да направиш избор. Вероятно, очакваш щастието да те споходи отвън - някакви обстоятелства, хора и т.н. Но то е възможно само отвътре. Хората са нещастни, понеже държат постоянно в съзнанието си това, което им липсва, което не им достига. Така подхранват с енергия недостига, и той, дори да не се увеличава, си остава стабилно същия. Затова вземи решение и дръж в съзнанието си само това, което имаш и му се радвай. Радвай се на живота, радвай се че си тук, на Земята, в такова интересно време. Радвай се на способностите си, радвай се на хубавите качества (на лошите не обръщай внимание) на всички хора, които те заобикалят. Радвай се на времето, на птичките, на цветята. Радвай се за всичко, за което се сетиш - така поводите за радост ще стават все повече и повече, и накрая сама ще установиш, че не само си щастлив човек, но и околните правиш такива. Всичко е въпрос на навик. Избави се от всичко, което те прави нещастна и всичко ще е наред. "
сутрин и отивах на работа с мисълта,че нещата не вървят добре.Имах дългове и кредити,които висяха над главата ми.Всеки ден се питах как ще платя следващата сметка.Знаех,че всичко зависи от мен.Знаех,че нещо ми пречеше да управлявам действителността си,но така и не си давах сметка къде греша.И естествено започнах да търся отговори.Както в предишната тема писах ,Вселената ни отговаря винаги,когато попитаме.А аз питах всеки ден къде греша.Първо започнаха да се появяват отговори от рода: "Винаги държиш в съзнанието си това,което не искаш да стане."Така и не вникнах в това.Продължавах да се страхувам за бъдещето,живеех в постоянен стрес.Докато не започнаха здравословни проблеми,естествено причинени от стрес.Започнах да си давам ясна сметка всъщност къде греша.Като мисля за проблемите,всъщност ,аз им давах енергия и те продължаваха да нарастват.Вечно бях недоволна,че нещата не ставаха така,както на мен ми се искаше.Това недоволство се усилваше всеки изминал ден.Когато плащах някой дълг,вместо да се зарадвам,че съм го платила,аз изпадах в ужас как ще платя следващият.И така се нижеха дните.Знаех само,че Вселената ми даваше някакви сигнали,които се опитвах да разгадая и че нещата,които ми се случваха не бяха случайни.Дори заболяването ми.Докато бях болна ,умът ми беше буквално замъглен.През този период чувствах само болката.Престанах да мисля за останалите проблеми.И те сякаш престанаха да съществуват за момент.Междувременно писах на един човек,който има сайт и аз от дълго време го четях.Беше много полезен за духовността ми.Ето и част от отговорът му: ".... Да си щастлива е много лесно... достатъчно е да направиш избор. Вероятно, очакваш щастието да те споходи отвън - някакви обстоятелства, хора и т.н. Но то е възможно само отвътре. Хората са нещастни, понеже държат постоянно в съзнанието си това, което им липсва, което не им достига. Така подхранват с енергия недостига, и той, дори да не се увеличава, си остава стабилно същия. Затова вземи решение и дръж в съзнанието си само това, което имаш и му се радвай. Радвай се на живота, радвай се че си тук, на Земята, в такова интересно време. Радвай се на способностите си, радвай се на хубавите качества (на лошите не обръщай внимание) на всички хора, които те заобикалят. Радвай се на времето, на птичките, на цветята. Радвай се за всичко, за което се сетиш - така поводите за радост ще стават все повече и повече, и накрая сама ще установиш, че не само си щастлив човек, но и околните правиш такива. Всичко е въпрос на навик. Избави се от всичко, което те прави нещастна и всичко ще е наред. "
Колко лесно било. Всъщност е точно така.Винаги трябва да се радваме на това,което имаме.Когато мислим за неща,които нямаме,още повече усилваме тяхната липса.А когато силно ги желаем, те си остават само желание или очакване.Нужно е да се почувстваме щастливи,за да сме наистина щастливи.Защото винаги привличаме онова,от което се страхуваме.Винаги привличаме това,което чувстваме. И ако сме нещастни естествено е да предизвикаме нещастие в живота си.
Аз направих своя избор и той е да бъда щастлива! Всъщност -не да бъда,а- аз съм щастлива!
Аз направих своя избор и той е да бъда щастлива! Всъщност -не да бъда,а- аз съм щастлива!
БЛАГОДАРЯ ТИ,ЙОСИФ! БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН!
САЙТЪТ,КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЛЕЗЕН И НА ВАС Е Философия на ежедневието
Няма коментари:
Публикуване на коментар