Отново е сутрин.Прекрасна сутрин.Все още е лято.Станах днес и онова мрачно чувство,което ме посещава веднага след сън,отново се появи.Но някак беше намалило силата си.Всеки ден мисля за финансовите си проблеми и ги чувствам като огромен товар.Вноските ,които правех бяха
твърде малки,за да ме отдалечат от тези мисли.Естествено напредвах,но много бавно.В мен имаше огромно нетърпение и винаги се питах кога ще свърши всичко това и кога в живота ми ще настъпи така желаният мир.Вече бях уверена,че всичко се създава в мислите ни и се плашех от себе си,защото не знаех как да контролирам този процес и да не създам нещо ужасяващо.
Анализирайки всичко,което съм изживяла,бях категорично уверена ,че аз съм го създала.За първи път откривах обаче нещо странно.Всичките ситуации,през които бях минала,не са били никога във въображението ми.Те са се създавали в мислите и чувствата,съпроводени с тях.Например,когато се гневях на нещо и имах огромното желание то да се промени,след време то наистина се е променяло,но отново съпроводено с гняв. Сещам се за доста такива ситуации в моя живот.Излиза,че когато съм недоволна от нещо,то навлиза в живота ми и създава още по-голямо недоволство,докато най-накрая тези лоши чувства притихнат и ситуацията се изпарява.
Вчера четох ,че ние хората сме проводници на енергия.Всъщност всичко е енергия.Когато обаче задържаме енергиите,които навлизат в нас ,независимо негативни или позитивни,ние се разболяваме,тъй като става натрупване на енергия,която причинява болестта.Затова ние трябва да отдаваме енергия,толкова колкото получаваме. Можем като получим негативна енергия ,да не я преобразуваме и да я отдадем веднага.Най-добре обаче е да излъчваме винаги положителна енергия. Също четох,че природата ,майката Земя също може да погълне нашата негативна енергия.Затова е добре да се разхождаме .
Всичко води до изводът,че трябва да постигнем вътрешен мир.За съжаление,на думи е много лесно. Вътрешен мир например може да се постигне ,ако си сред природата. На мен все по-рядко ми се отдава това.Мисля си,че точно в този момент ,в който съм ,би трябвало да си правя разходки из природата.Ще ми се отрази добре.Хубаво е да имам мигове,в които да се чувствам спокойна или поне малко по-уравновесена.
Понякога чувствам,че болестта е на една крачка от мен.Всички негативни мисли в главата ми ме разболяват.Явно е станало претрупване.Обикновено ,когато ни се случи нещо лошо,се държим към целият свят враждебно.Сега си обяснявам процесите.Просто сме поели негативна енергия и изпращаме негативна енергия.Много ни е трудно да превърнем негативната енергия в положителна.Не знам как да стане това.
Едновременно се замислям,че в последно време си направих експеримент.Забелязах ,че един човек в моето обкръжение ,започна да се държи враждебно към мен.Като осмислих ситуацията,стигнах до извода,че първоначално аз започнах да се дразня от него,т.е. че съм излъчила негативна енергия и тя се е върнала към мен.Реших,че повече няма да се дразня от него и ще променя поведението си и това даде резултат.Враждебността изчезна.
С това пак искам да покажа,че ние сме огледало на всичко,което виждаме.Целият свят се отразява в нас и ние се отразяваме в него.Затова е нужно да сме спокойни.
От известно време реших да оставя всичко на Вселената,т.е. тя да ми предостави решенията на проблемите ми.Излишно е да се гневя и да се ядосвам,когато не мога да взема решение или нещата не се получават.Гнева създава гняв,а мирът създава мир.Няма нищо по-хубаво да се чувстваш спокоен .Все повече си създавам тези мигове с мисълта те да навлязат в живота ми за постоянно.Макар и малко се надявам да почна да чувствам щастието в себе си.Не наоколо,а в себе си.
Анализирайки всичко,което съм изживяла,бях категорично уверена ,че аз съм го създала.За първи път откривах обаче нещо странно.Всичките ситуации,през които бях минала,не са били никога във въображението ми.Те са се създавали в мислите и чувствата,съпроводени с тях.Например,когато се гневях на нещо и имах огромното желание то да се промени,след време то наистина се е променяло,но отново съпроводено с гняв. Сещам се за доста такива ситуации в моя живот.Излиза,че когато съм недоволна от нещо,то навлиза в живота ми и създава още по-голямо недоволство,докато най-накрая тези лоши чувства притихнат и ситуацията се изпарява.
Вчера четох ,че ние хората сме проводници на енергия.Всъщност всичко е енергия.Когато обаче задържаме енергиите,които навлизат в нас ,независимо негативни или позитивни,ние се разболяваме,тъй като става натрупване на енергия,която причинява болестта.Затова ние трябва да отдаваме енергия,толкова колкото получаваме. Можем като получим негативна енергия ,да не я преобразуваме и да я отдадем веднага.Най-добре обаче е да излъчваме винаги положителна енергия. Също четох,че природата ,майката Земя също може да погълне нашата негативна енергия.Затова е добре да се разхождаме .
Всичко води до изводът,че трябва да постигнем вътрешен мир.За съжаление,на думи е много лесно. Вътрешен мир например може да се постигне ,ако си сред природата. На мен все по-рядко ми се отдава това.Мисля си,че точно в този момент ,в който съм ,би трябвало да си правя разходки из природата.Ще ми се отрази добре.Хубаво е да имам мигове,в които да се чувствам спокойна или поне малко по-уравновесена.
Понякога чувствам,че болестта е на една крачка от мен.Всички негативни мисли в главата ми ме разболяват.Явно е станало претрупване.Обикновено ,когато ни се случи нещо лошо,се държим към целият свят враждебно.Сега си обяснявам процесите.Просто сме поели негативна енергия и изпращаме негативна енергия.Много ни е трудно да превърнем негативната енергия в положителна.Не знам как да стане това.
Едновременно се замислям,че в последно време си направих експеримент.Забелязах ,че един човек в моето обкръжение ,започна да се държи враждебно към мен.Като осмислих ситуацията,стигнах до извода,че първоначално аз започнах да се дразня от него,т.е. че съм излъчила негативна енергия и тя се е върнала към мен.Реших,че повече няма да се дразня от него и ще променя поведението си и това даде резултат.Враждебността изчезна.
С това пак искам да покажа,че ние сме огледало на всичко,което виждаме.Целият свят се отразява в нас и ние се отразяваме в него.Затова е нужно да сме спокойни.
От известно време реших да оставя всичко на Вселената,т.е. тя да ми предостави решенията на проблемите ми.Излишно е да се гневя и да се ядосвам,когато не мога да взема решение или нещата не се получават.Гнева създава гняв,а мирът създава мир.Няма нищо по-хубаво да се чувстваш спокоен .Все повече си създавам тези мигове с мисълта те да навлязат в живота ми за постоянно.Макар и малко се надявам да почна да чувствам щастието в себе си.Не наоколо,а в себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар