Не винаги можем да наредим реалността си така,както искаме да я виждаме.Един път ни се струва,че всичко е под контрол.Друг път сякаш всичко рухва и нещата се разместват .Защо е така? И аз все още търся отговори.В един момент чак те хваща страх да мислиш.Защото вече си се убедил,че всичко, което си помислиш се
сбъдва.Например ако искаш да си силен-на пръв поглед наивно-детска и елементарна мечта,Вселената ти праща изпитания ,за да придобиеш силата,която искаш да видиш в себе си.Тези изпитания може да ти се струват много трудни,но ти си ги предизвикал в живота си.И това се е случило,защото според опита ни,във всичко което постигаме сме вложили много труд.Когато си мислим за осъществяването на наше желание,ние набелязваме пътя,по който да го осъществим.Имаме даже и крайна цел.Оформяме в съзнанието си всяка стъпка.Друг е въпросът дали според нашият ум това са реални неща и дали той ги приема за такива.Ума ни постоянно ни обърква,защото той съди единствено от предишен опит.Именно така предизвикваме лошите неща в живота си.
Трябва да изключим ума си.Да живеем сякаш сме в приказка,а както всички знаем в приказките се случват чудеса.Жабата се превръща в красив принц.Бедното момиче става приказна принцеса.Златната рибка изпълнява желания и т.н.Все неща,които в действителност нашият разум няма да възприеме.Разумът ни знае ,че няма златна рибка,която да изпълнява желания.Ако искаш например да си богат,разумът ти казва ,че не е възможно на фона на твоята действителност.А защо не?
Дори и да сме се убедили,че можем по-някакъв начин да забогатеем,ние започваме да влагаме цялата си енергия в това.Малко, по-малко напредваме, достигаме донякъде и бум -сякаш всичко се изплъзва.Познато ли ти е чувството?
И като погледнем назад и направим анализ,виждаме че в крайна сметка сме на едно ниво.Просто в един момент желанието да имаме пари е било по-силно и Вселената ни е давала възможности .Ние сме се възползвали от тях.Когато сме се задоволили от резултата,ние сме се отпускали и не сме забелязвали хилядите възможности,които са се откривали пред нас.Когато паричният поток е намалял към нас,желанието ни пак се е усилвало и всичко се е повтаряло наново.Възход и падение.Но само ние ,ние и никой друг освен ние предизвикваме това.Какъв е изводът?
Трябва да има дисциплина.Ако искаш за себе си неща,за да вървиш напред ,не трябва да се отпускаш или допускаш,че може да спреш.Устремът ти трябва да е целенасочен.Ако се колебаеш ,по-добре спри и си помисли добре дали това,което искаш е добре за теб и желаеш ли го въобще.Обмисли всичко и тогава си го представи,както искаш да ти се случи.
Трябва да подредим този непрекъснат хаос от мисли в главата си.Това е първото нещо,което трябва да направим.Трябва да спреш за миг,да си дадеш почивка.Направи го.Представи си ,че си се преселил на самотен остров и нищо не те притеснява.Има храна в изобилие,няма никакви проблеми,никой не може да ти създаде проблеми ,никой не може да те нарани.Не ти е студено,всичко е супер.Откъснал си се от света,който ти си създал.Изчезнал си.В душата ти настава мир и спокойствие.За да не се появяват мисли на неспокойствие ,ще вкараме в картинката спасителна лодка и свръх гладка като огледало вода,дори ако искаш и плитко море.Всичко е възможно,т.е. пътят обратно към твоята действителност е уреден.Само теб чака.Само си почини в този оазис.Нареди мислите си.
Успокой се.Потопи се в спокойствието и тишината.Наслади се на природата.Няма гняв,няма омраза,няма раздразнение,няма нерви,няма отегчение,няма нищо,което да превръща деня ти в кошмар.Дори ако искаш можем да спрем времето.Натисни пауза.Не мисли,че докато си на този остров ,проблемите не се решават,няма кой да ти плати сметките,кредита.Спри времето и се отдай на почивка.Дори и за няколко минути на ден,дори ако щеш за дни.Създай си този илюзорен свят.Потопи се в него и се успокой.Изпитвай само любов.Обичай себе си и всичко около себе си.
Наслади се на себе си.Открий колко уникално същество си.Обичай се.Ти съществуваш само в този създаден от теб свят,никой друг.Нямаш нищо и не искаш да имаш.Чувстваш се много добре.А сега си представи голям екран като на кино.Някъде в далечината.Виж себе си отстрани.Виж се как тичаш за работа.Виж как мъчително ставаш сутрин.Връщай кадрите ,докато не откриеш причината за това.Защо си създал такава действителност?Това ли искаш за себе си?Какво искаш да изчезне от живота ти?Какво те дразни?
Виждаш,че всичко е хаос,нали? Сякаш си отворил гардероба си и всичките ти дрехи за разхвърляни до неузнаваемост!? Какво ще направиш в тази ситуация? Ще изкараш всичко от гардероба и ще ги наредиш ,сортираш,закърпиш,ако щеш.
Направи това и в живота си.Изкарай всичко от него и го подреди ,както на теб ти харесва.Остави го празен за малко дори.Изхвърли всичко ненужно от него.Запази само нещата,които искаш да присъстват в него.Любимите неща,ти ще ги усетиш със сърцето си.Онова ,което изхвърляш, без да ти мигне окото ,не ти е нужно в живота.А това,което изхвърляш ,с усмивка на лицето ,ще спре да те тревожи.Изхвърли всички ненужни неща и остави наистина необходимите за теб.Ще се почувстваш доста по-добре.
Изчисти главата си от ненужните мисли.Нека нищо не те тревожи.Изхвърли всичко ненужно от живота си.Повтаряй това,докато наистина осъзнаеш от какво имаш нужда.Какво обичаш да правиш,какво искаш да правиш.Ако се колебаеш ,имаш време да мислиш.Колкото искаш.
Сигурна съм,че когато направиш това ,в главата ще нахлуят много въпроси.Въпроси,които много пъти са те мъчили и никога не си стигал до решение.Ще стигнеш и до глобалния въпрос.Всъщност какво искаш от живота си?
Остави го празен.Празен живот,без нищо.А сега започни да рисуваш всичко,което искаш да присъства в него.Сякаш се местиш в нова къща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар