Глава 8

Отново реших да пиша късно вечер и да изразя радостта и благодарността си към Вселената.Днес за първи път от много време бях доволна от бизнеса си.Въпреки,че през деня успяха да ми се струпат два непредвидени

разхода,някак успях да се справя.Има още много ,докато наистина се почувствам щастлива и доволна.Имаше времена,когато се чувствах така постоянно,но вече даже не си спомням кога беше това. Преминах през много труден период от живота си и дано нещата поне малко да се променят.Правя плахи опити да контролирам живота си и да позволя на Вселената да реши проблемите ми ,а не постоянно да се съпротивлявам.

За съжаление,трудно ми се отдава.Ще опитам да обясня как се чувствам.Все едно имам огромна ,кървяща рана и примерно хора се опитват да ми помогнат,да се погрижат за мен,а аз се страхувам и мисля,че ще ми причинят болка.Мисля си,че  и сама мога да се справя,но когато опитвам, болката е неописуема.Например, когато те боли зъб.В началото си мислиш,че ще мине.Тъпчеш се с обезболяващи,започват безсънни нощи.Изправен си пред страхът , той те е обзел и не ти позволява да направиш  крачка към зъболекаря.След поредна нощ с болки, с нетърпение чакаш да съмне ,за да отидеш при зъболекар и си решен на всичко само и само болката да спре. Отиваш и се чувстваш като прероден.И естествено се питаш защо е трябвало да изтърпиш всичко това.Защо си оказвал такова съпротивление ?

Мисля,че точно така става и с Вселената.Тя е като нашият зъболекар.Ние обаче винаги се съпротивляваме и не й позволяваме да ни помогне.И точно както зъболекаря,помощта не идва ,докато не помолим за нея.Знаем,че е там,но не вярваме,страхуваме се и затова страдаме.

От известно време позоволявам на Вселената да взема решения вместо мен и животът ми сякаш започна да се нарежда.Естествено това безпокойство така и не ме е напуснало.Умът ми не се съгласява да оставя решенията на случайността.Но засега не му позволявам да надделее.

За първи път от много време почувствах макар и малко спокойствие,започнах да се усмихвам и да се чувствам щастлива. След почти две години четене и учене,най-после започнах да получавам резултат от всичко това.Чувствата ,които изпитвам идваха дълбоко от мен и искрено ме радваха.Преди се стремях да съм щастлива,да съм доволна,но само се заблуждавах ,че съм такава.Няма как да си въобразяваш нещо и да изпиташ истинските чувства,свързани с него.

Започнах да правя малки стъпки,да се радвам на малките неща.Не се опитвам вече да вземам решения за другият ден и да планирам всичко.Пуснах се по течението и се чувствам добре.Дано ме отведе там,където мечтая да съм.

Измина още един прекрасен ден. Все още не ме напускат мрачните мисли,които ме бяха обзели през изминалите месеци. Но моментите ,когато нещата се получават искрено взеха да ме радват.Усещам ,че нетърпението ми е голямо и искам нещата колкото се може по-бързо да се оправят.Сигурно така оказвам някакво съпротивление,но трябва да издържа,за да заживея в един по-хубав свят. Опитвам да променя себе си и да почувствам,че  и в лошото,което ми се случи,все пак има нещо хубаво.И това е надеждата,че всичко има край и след дъжд изгрява слънце.