Глава 1

Все още не знам какво ще излезе от това,но от няколко часа имам силно желание да пиша. Всъщност искам да променя живота си. Не знам как ,но искам. Усещам силно напрежение в главата си,мисля постоянно за проблемите си. Не знам как да се отърва от това чувство.
То ме изяжда отвътре. Искам да съм щастлива.Прочетох толкова книги,научих толкова техники и пак не се получава.Все още изучавам законите на Вселената. Не мога обаче да контролирам някой неща в себе си. Знам,че всичко е илюзия и аз го създавам ,но отново и отново потъвам в илюзията ,сякаш нищо не съм научила.Вече ,когато ми се случи някой да реагира лошо към мен ,не се ядосвам, а си задавам въпроса с какво го предизвиках.Знам,че аз съм създала точно това поведение.Някак, в мислите си. Странно ,но трудно можем да укротим своя ум. Той постоянно диктува правилата.Решавайки например днес да спреш да мислиш за проблемите си и да си дадеш малко спокойствие ,умът ти се опитва постоянно да те върне към тази лъжовна действителност,която той е създал. Защо ? Не може ли малко да се кротне  и да си почине? Какво го кара да действа така ? Казвам му " Спри", но той не спира. Илюзията е по-силна понякога и трябва да я преодолеем. Сигурно е нужно просто да си създадем друга илюзия и малко ,по-малко да я променяме ,докато я направим такава ,каквато искаме.Не трябва да очакваме нещо да се случи,защото във Вселената всичко се случва едновременно и ние просто живеем в много паралелни реалности ,отговарящи на нашите вибрации.Затова е нужно постоянно да поддържаме високи вибрации,вибрации на спокойствие,радост,безусловна любов,за да сме в тези реалности ,които извикват такива чувства. Умът е като малко дете. То е палаво ,не слуша,не иска да ни остави на спокойствие.Постоянно ни тормози.Мисля си,че трябва да го възпитаме ,въпреки че не знам как. Толкова години му е втълпявано това или онова.Живее сред наложени обществени норми,мисли като другите хора. Изградил си е за всяко нещо причина и следствие. Ако направиш нещо ,то ще последва еди какво си. Норми,норми и преди всичко убеждения ,които ни вкарват в един коловоз и няма мърдане от него. Днес аз поисках да изляза от коловоза и да се отдам на това,което в момента ми доставя удоволствие ,т.е. да пиша това.Все едно какво ще излезе от него.Просто ми доставя удоволствие и да става каквото ще.Трябва повече да обръщам внимание на това какво в моя живот ми доставя удоволствие.Кое извиква радостно чувство у мен ? Кое ме успокоява и укротява умът, който вечно скита по трънливия път на проблемите ми ? Дори и да не чакам никакви резултати,просто да се оставя на Потока и да се нося по течението .

Когато пиша всичко изглежда толкова просто.Чувствам спокойствие ,което ме обзема и ме потапя сякаш в друг свят ,не знам реален или нереален.Понякога ми се струва,че живея между няколко реалности. В един момент всичко изчезва и се чувствам щастлива.В друг момент треперя от нерви и имам безсънни нощи. После пак се опитвам да се освободя от тази реалност и всичко около мен става спокойно и безоблачно.Не мога да намеря баланса.Знам,че и това може да стане и затова търся истината.Дано изплува най-накрая.

Едно обаче разбрах.Не може да лъжеш ума си.Не можеш да му създадеш лъжовни ,въображаеми картини и той да ги последва.Защото няма да ги последва ,а ще изкриви както на него му се иска ситуацията с всичките ни страхове и копнежи.И пак нищо няма да се получи.Не успях така и да го излъжа.Винаги ,когато се опитвах да създам нещо ,което желая да изживея,получавах подобна ситуация,но далеч от мечтаната.

Не можах също да преодолея чувствата на гняв,на страх и други подобни.Ние сме хора и чувстваме.Емоциите трябва да са истински ,за да предизвикат промяна.Когато са въображаеми ,те не действат.Само се заблуждаваме.Нужно  е  да правим това,което най-много обичаме.Да се радваме ,когато вършим любимите си неща.Тези чувства ще ни отведат в мечтаният живот. Когато вършим неща,които не обичаме,когато вършим всичко по задължение,ще получаваме единствено това,което не обичаме и естествено още повече задължения.Нищо повече.Защото в този илюзорен свят ни се случва точно това,което чувстваме.Жалко,че проумях това твърде късно.Толкова е просто и едновременно трудно разбираемо.

Вселената е съвършена .Там няма лъжа,няма гняв,няма страх.Всички тези чувства изкривяват нашите ситуации. Ние вдъхваме живот на всичко,което се случва в нашият свят. Ако правим неща,които ни доставят радост ,в животът ни ще нахлува радостта без да я чакаме. Дори и да отделяме малко време за това.