понеделник, 1 декември 2014 г.

Глава 5



Въпреки, че   престанах да пиша за днес ,реших че мога да напиша още една глава. И това е защото,когато препрочетох това,което съм написала в мен някакси бегло се появи чувството на благодарност към Вселената.

Замислих се за случващото се с мен,за това вълшебство,което ме обвива,когато потъна в писане и в мисли.Вярно е,че понякога трябва да гледаме позитивно на всичко ,което ни се случва.В доброто има зло и в злото има добро.Важно е от коя страна гледаме нещата.Когато виждаме само злото,позволяваме то да навлезе в живота ни,докато стигнем до въпроса: "Защо ни се случва всичко това?".Когато започнем да търсим отговора ,разбираме че ние сме си причинили всичко това.Могли сме да си решим проблемите си с безразличието си към тях,защото тогава не им даваме сила да станат огромни.
Точно това съм направила аз.Позволих на проблемите си да станат огромни.Храних ги със страх и те пораснаха и създадоха още страх.
Не успях да довърша това писане същият ден ,затова продължавам.Не знам как ,но се случиха малки чудеса,които ме удивиха. След дългият ден на работа и постоянното размишление върху живота ми и как да го променя,все повече спокойствието и много малко радост нахлуваха в мен.За първи път от много време аз се усмихвах.Радвах се на една малка победа.Стоях си тихо и кротко и чаках да събера средства,които да изпълнят утрешните ми ангажименти.Естествено нещо не се получаваше.
Реших,че този път нищо не може да ме ядоса.Направо си казах каквото ще да става.Трябваше ми определена сума пари,но тя така и не идваше.Преди известно време това много ме ядосваше.Правеше ме нещастна и създаваше голям дискомфорт.Чудех се как ще се оправя на следващият ден и дори в повечето случаи безпокойствието ми прерастваше във безсънна нощ,съпроводена с много нерви.Казвах си пак ли на мен се случва това? Защо ? Какво не правя както трябва ?
Тази вечер обаче ,обзета от писането и чувството ,което то създаваше в мен,не ми пукаше какво ще става.Въобще не мислих за някакво решение на проблема.Тихо и кротко си стоях и се наслаждавах на радостните чувства в мен и чувството на благодарност ,което за първи път от много време изпитах.
Изведнъж всичко около мен се промени.Появиха се обстоятелства,които незнайно как подобриха финансовото ми положение.Изведнъж в джобът ме се озоваха точно толкова пари, колкото ми трябваха за следващият ден.Това стана, сякаш се случи вълшебство.Бях искрено щастлива.
За първи път от много време разбирах,че Вселената използва удивителни начини да ни поднесе това,което искаме. Не нужно да насилваме нещата и да чакаме точно определен резултат.Тогава нищо не се получава.Когато тихо и кротко ,обладани от чувство
на спокойствие и сигурност,знаем ,че нещата ще се получат,независимо как,те наистина се получават.За съжаление,много трудно можем да се отървем от това чувство на безспокойствие,когато очакваме нещо да се случи.Емоциите понякога много ни вредят.Когато си помислим за някаква ситуация,в главата ни изплуват всевъзможни варианти.Това според мен са потенциални възможности или паралелни светове,защото всичко се случва едновременно.В повечето случаи се случва нещо,което най-малко очакваме.Резултатът винаги ни изненадва.
Веднъж например си заключих ключовете в колата си късно вечер.Естествено в първият момент се притесних и се чудих как на сутринта ще я отворя и ще отида на работа.Нямах резервни ключове.После ,спомняйки си ,че ако не отдадеш на ситуацията нужната енергия ,тя просто отминава безболезнено,реших да не се ядосвам и да не мисля за това.Легнах си и заспах спокойно.На сутринта решението за отключването дойде много бързо.Появиха се обстоятелства и хора,които направиха критичната ситуация не по-дълга от десет минути,а аз изпитвах единствено безразличие,въобще не ми пукаше какво ще стане.Отидох на работа с колата без грам закъснение.В този момент най-вероятно моят свободен избор е бил да прескоча тази ситуация и да не преживявам всичко в нея .Тя естествено отмина безболезнено за мен.
Знам какво да правя и как действа Вселената ,но не винаги се получава.Емоциите в повечето случаи надделяват и ме въвличат в ситуации,които ме правят нещастна.За съжаление,все още се уча.За финал на тази глава ще изпозвам едни думи,които ме посрещнаха след всички тези изживявания късно вечер и ми дадоха надежда,че съм на прав път:"Вие въплъщавате своите заветни желания, позволявайки на сърцето си и на своето изравняване с духа, да притеглят тези опити в реалността ви. Какво се изпречва на пътя ви между сърцето ви и връзката ви с Източника? Умът ви.
Умът ви разрешава ли тези творения или блокира потока от енергия при всяка възможност? Можете да разглеждате ума си или като "Велик позволител" или като "Велик забраняващ" на желанията ви за творчество. Страха блокира, съмненията блокират, объркването блокира, забавянето блокира - докато доверието, вярата, приемането позволяват да получавате.
Сърцето ви отговаря за разширението, за прехода, за любовта, за радостното творчество и почитането на всичко. Връзката ви с Източника ви позволява да узнаете истинската си сила и способноста си да творите с вдъхновение, това, което искате. По начина, по който настроите ума си, се определя, дали ще се въплатят желанията ви или не.
"

Няма коментари:

Публикуване на коментар