Глава 3

Отново е сутрин и аз отново се събуждам след чудесен сън.Учудвам се все повече колко много всъщност сънувам.В съня си бях в ролята на художник.Обичам да рисувам,но някак не оценявам това,което рисувам.Все си мисля,че не е достатъчно добро.В дома ми има няколко
мои рисунки,които съм окачила на стената като
картини.Харесват ми ,но не смея да ги покажа на други хора.

Напоследък се стремя да правя само това,което ми доставя удоволствие.Дори се опитвам да си променя мисленето относно ежедневните си задължения.Не бързам да ги свърша,докато не им дойде времето.В момента чувствам спокойствие и се радвам на това,че мога да пиша.Реших,че никога няма да се страхувам от това дали мога да пиша правилно граматически или не , или последователно построено.Всичко извира от душата ми и е искрено. Така не чувствам напрежение дали правилно структурирам изречението или дали не пиша глупости.Просто искам да чувствам свобода ,радост,удоволствие ,но твърде естествено,а не принудително създадени от моя човешки ум.Днес,докато бях във банята ,си мислих ,че не трябва да бъда враг на моя ум,а трябва да му бъда приятел.Обаче аз се чувствам неопитна във всичко това,а той все пак знае начини,за да се чувствам добре и аз трябва да го помоля да се грижи за мен,а не да ми пречи.

От книгите знам,че когато насочваш енергията си към дадено обстоятелство в живота ти,то все повече оживява в живота ти.Реших,че ще се опитам да не насочвам енергия към лошите неща в живота си или поне към тези обстоятелства,които не искам да се случват.Създала съм ги ,именно защото съм изпитвала страх. Не че сега не изпитвам,но той е значително по-малко от преди.И дай боже ,да е така.

Твърде трудно ми е да променя живота си. Но при нещата ,които ми се случиха имах два изхода: да се предам или да се боря. Това са понятия ,които ние твърде много сме се заблуждавали,преди да се пробудим.Във Вселената няма загуби или победи .Във Вселената има пълно равновесие.Борбата среща още по-голяма съпротива.Когато мислиш,че се бориш,ти наистина започваш да се бориш."Животът е борба",твърде невярно и абсолютно грешно.Борбата в живота си я предизвикваме единствено ние .

Много ми е трудно обаче да остана в пълен покой.Влиянието на външният свят върху мен е много голямо.Създава единствено хаос около мен. Но интересното е ,че външният свят пак аз го създавам .Той е в главата ми,т.е. мислите в главата ми са в хаос.Нужно е да се подредят ,за да се подреди всичко около мен.А как да стане това ? Просто не знам.

Днес реших,че повече няма да си правя планове за това или онова.Ще се радвам на малките моменти,моменти на мир и спокойствие в сърцето,когато всичко външно е без значение. За първи път, от много време, макар и плахо ,изпитах радост,че отивам на работа.До скоро свързвах работата си със задълженията си,които имам да изпълнявам.И най-вече с дълговете си.Все се питах как ще ги платя и ще мога ли да оцелея ,тъй като всичко зависи от мен.Имам бизнес,който е много малък,твърде невзрачен.Този бизнес преди години ми създаваше голяма радост.Създадох го от нищото и се гордеех с него.

Но благодарение на него натрупах много дългове.И ето, докато пиша,в главата ми светва лампичка: "А дали е така? Не си ли причини ти всичко това? Повярва ли в себе си? Уверена ли беше ,че можеш да се справиш? Не се ли примиряваше с дълговете ?". Да,наистина е така.Аз така и не повярвах в себе си,че мога.Аз никога не си поставях големи цели.Аз просто исках да оцелявам и оцелявах през цялото време.Това ,което исках го постигнах,без да си давам сметка за него.И накрая не ми хареса.

Единствено исках да запазя бизнеса си.Защото той ми даваше някаква свобода,а аз така и не я оцених.Смятах го за бреме.Досадно ходене на работа,нищо повече.

Не е късно  да променя това.Не се чувствам обаче виновна.Просто съм създала тази ситуация и вече не я искам в живота си.Но не трябва и да очаквам или да се надявам на резултат.Трябва да се радвам на това,което имам в момента независимо,че то е обременено с толкова много грижи.Днес също си казах,че ще предам грижите на Бога в мен и ще чувствам единствено спокойствие.

От няколко дни,т.е. от мига ,в който взех да пиша това,все още не знам какво ще излезе,имам чувството,че съм спряла на едно място ,на един ден,на един миг.И това е днес.Сякаш нищо вече няма значение или аз не му предавам някакъв смисъл.

Днес отново изплуваха в съзнанието ми бесните кучета,но този път бяха по-кротки,защото вчера внесох поредната вноска и бях успокоила страха.Сега той беше удовлетворен донякъде,разбира се.

Напоследък в очите ми постоянно напират сълзи и усещам чувство ,все още не мога да определя какво.Но се чувствам сякаш съм оставила товара ,който нося някъде край мен и се наслаждавам на почивка.Знам,че пак ще трябва да го нося ,но сега изпитвам само утеха и безгрижие.Странно,нали ?!

Животът е странно нещо. Може би,въпроси от рода " Защо сме тук? " и "Накъде сме се запътили ?",престанаха да ме вълнуват.Знам,че смъртта не е краят и не се страхувам вече от нея.Може би искам да си спомня коя съм и имам ли наистина някаква карма.Въпреки  че от многото знания ,които натрупах през годините ,се съмнявам ние хората да имаме карма.Всичко се създава в момента.То е нашият свободен избор.Вселената е само един миг и точно това я прави безкрайна.Трябва да се научим да живеем във безвремие.Времето съществува само в нашите глави.Секунди,минути,часове ,всичко е илюзия.Ние дълбоко в себе си го знаем.Като се замисля ,аз изживявам един и същи ден вече години наред .И в повечето случаи рядко съм изпитвала радост или когато съм изпитвала тя е била краткотрайна и бързо е отминавала.Именно това е създавало някакво разнообразие в живота ми,което от своя страна е създавало илюзията за време.Защото в главата ми единствено задълженията ,които имам към себе си и обществото имат някаква стойност.И аз години наред се стремях към тях и тези задължения естествено не изчезваха от живота ми ,защото постоянно им влагах енергия.

Истината е, че трябва да се научим да чувстваме живота като безкрайна радост и безгранична любов.Такъв, какъвто Бог го е създал.

Опитвам се да правя само това,което ми се иска.И това естествено ми създава радост и щастие.Започнах да чувствам макар и малко  тези така мечтани чувства.Когато нещо не става както трябва ,се опитвам да не се ядосвам .Не му предавам смисъл.Надявам се това да запази неутралността на ситуацията и тя да си отиде от животът ми така, както е дошла.

Явно нещата около мен ще започват да се случват ,когато им оказвам все по-малко съпротивление.Надявам се да е така.