Сигурно всеки ще се съгласи с мен и с това твърдение,че Айнщайн е велик. Този човек е бил светлина в мрака на онази студена епоха.
"Въображението е по-важно от знанието" е един от уроците,които ни е оставил този велик човек.Звучи толкова съвременно,нали?
Сякаш още тогава е прозрял истината,която ние днес едва разбираме.
Десетки години след смъртта на гения през 1955 г. ,мозъкът му остава неразгадан.Учените били озадачени от малкото на брой гънки и липсата на ясно обособени полукълба.Според д-р Патрик Скуеър от института "Мисисипи" щата Мисисипи гладката повърхност на мозъчната кора е спомагала за изключително бързата мисъл на Айнщайн. Чрез хлъзгане мислите са се придвижвали много бързо от математическата област до центъра на речта. Това е и причината Айнщайн пръв да открие редица физични зависимости във Вселената.
Когато заговорим за Айнщайн първото нещо, за което се подсещаме в момента е неговата теория на относителността.След кратко проучване из интернет,попаднах на много интересно обяснение на специалната теория на относителността на Айнщайн.Не искам да засягам авторски права,но тъй като обяснява много от нещата ,които искам да ви докажа,реших да ви запозная с нея.Ето я и нея:
"Специалната теория на относителността не се поддава на лесно обяснение, тъй като тя борави с крайни, но фундаментални състояния на Вселената, където здравият разум губи способност за преценка. За целите на опростеното обяснение бихме могли да проведем следният мисловен експеримент: Представете си, че се намирате на перона на железопътна гара, когато някакъв влак навлиза отляво надясно. Точно в момента, когато пред вас преминава някакво лице от влака, в средата на един от вагоните светва лампа. От Ваша гледна точка - наблюдателя от перона, вагонът вече се е придвижил напред в момента, в който светлинният лъч достига края на въпросния вагон. С други думи, за Вас светлината е изминала по късо разстояние от половината дължина на вагона. Но за наблюдателя във вагона не е така - той ще види, че светлината достига задната страна на вагона в същия момент, в който достига и предната част на вагона. С други думи - за наблюдателя във вагона светлината изминава равни разстояния и в двете посоки - разстояния равни на половината дължина на вагона. По този начин, времето необходимо на светлината да достигне задната част на вагона е различно за двамата наблюдатели. Но и в двата случая става дума за един и същ лъч светлина, който пътува с една и съща скорост. Според Айнщайн това несъответствие може да бъде обяснено, само ако приемем, че възприятието зависи от самия наблюдаващ - или с други думи то е относително, а тъй като скоростта на светлината е константа, то следва, че времето се променя съобразно обстоятелствата.
Ето и друг начин за обяснение на специалната теория на относителността:
Представете си супер-влака - движи се бързо, без да издава никакъв шум. Един пътник се вози в него през безбрената пустиня, която обаче навсякъде е еднакво гладка - няма никакви дюни или нещо подобно. По едно време пътникът задрямва. След като се събужда вижда от прозореца една кола, която се движи със скоростта на влака. Но пътникът мисли,че влакът е спрял тъй като колата нито изпреварва влака, нито го задминава. Когато обаче човекът вижда един оазис, умът му отчита, че влака все пак се движи, въпреки че не изглежда така. Точно тук е относителното - как човек възприема нещо в зависимост от това какво вижда. "
За първи път Айнщайн казва ,че всичко е относително.Той е бил убеден,че може да пътува през времето и пространството.Неслучайно заговорих за особеностите на неговият мозък и за това,че е нямал две обособени полукълба.
В книгата "Поръчки до Вселената" ,авторката Бербел Мор ,казва,че: " С лявото,логическо мозъчно полукълбо ние можем да възприемем около 7 впечатления на секунда (светлини,звуци,миризми и т.н).С дясното,творческо полукълбо възприемаме до 10000 впечатления на секунда. След това съхраняваме повечето от тях в подсъзнанието си, т.е.казано с други думи: Съотношението между това, което съзнателно виждаме и разбираме, и това, което знае вътрешният ни глас или подсъзнанието, е около7:10000.Така, че ние знаем поне хиляда пъти повече от това,което знаем,че знаем."
Най-вероятно Айнщайн е използвал и двете си,необособени самостоятелно, полукълба ,което го е довело до такива велики открития.
Той е прозрял истини,които ние сега откриваме .Ще се радвам ,ако продължим дискусията за него и в следващата глава.
"Въображението е по-важно от знанието" е един от уроците,които ни е оставил този велик човек.Звучи толкова съвременно,нали?
Сякаш още тогава е прозрял истината,която ние днес едва разбираме.
Десетки години след смъртта на гения през 1955 г. ,мозъкът му остава неразгадан.Учените били озадачени от малкото на брой гънки и липсата на ясно обособени полукълба.Според д-р Патрик Скуеър от института "Мисисипи" щата Мисисипи гладката повърхност на мозъчната кора е спомагала за изключително бързата мисъл на Айнщайн. Чрез хлъзгане мислите са се придвижвали много бързо от математическата област до центъра на речта. Това е и причината Айнщайн пръв да открие редица физични зависимости във Вселената.
Когато заговорим за Айнщайн първото нещо, за което се подсещаме в момента е неговата теория на относителността.След кратко проучване из интернет,попаднах на много интересно обяснение на специалната теория на относителността на Айнщайн.Не искам да засягам авторски права,но тъй като обяснява много от нещата ,които искам да ви докажа,реших да ви запозная с нея.Ето я и нея:
"Специалната теория на относителността не се поддава на лесно обяснение, тъй като тя борави с крайни, но фундаментални състояния на Вселената, където здравият разум губи способност за преценка. За целите на опростеното обяснение бихме могли да проведем следният мисловен експеримент: Представете си, че се намирате на перона на железопътна гара, когато някакъв влак навлиза отляво надясно. Точно в момента, когато пред вас преминава някакво лице от влака, в средата на един от вагоните светва лампа. От Ваша гледна точка - наблюдателя от перона, вагонът вече се е придвижил напред в момента, в който светлинният лъч достига края на въпросния вагон. С други думи, за Вас светлината е изминала по късо разстояние от половината дължина на вагона. Но за наблюдателя във вагона не е така - той ще види, че светлината достига задната страна на вагона в същия момент, в който достига и предната част на вагона. С други думи - за наблюдателя във вагона светлината изминава равни разстояния и в двете посоки - разстояния равни на половината дължина на вагона. По този начин, времето необходимо на светлината да достигне задната част на вагона е различно за двамата наблюдатели. Но и в двата случая става дума за един и същ лъч светлина, който пътува с една и съща скорост. Според Айнщайн това несъответствие може да бъде обяснено, само ако приемем, че възприятието зависи от самия наблюдаващ - или с други думи то е относително, а тъй като скоростта на светлината е константа, то следва, че времето се променя съобразно обстоятелствата.
Ето и друг начин за обяснение на специалната теория на относителността:
Представете си супер-влака - движи се бързо, без да издава никакъв шум. Един пътник се вози в него през безбрената пустиня, която обаче навсякъде е еднакво гладка - няма никакви дюни или нещо подобно. По едно време пътникът задрямва. След като се събужда вижда от прозореца една кола, която се движи със скоростта на влака. Но пътникът мисли,че влакът е спрял тъй като колата нито изпреварва влака, нито го задминава. Когато обаче човекът вижда един оазис, умът му отчита, че влака все пак се движи, въпреки че не изглежда така. Точно тук е относителното - как човек възприема нещо в зависимост от това какво вижда. "
За първи път Айнщайн казва ,че всичко е относително.Той е бил убеден,че може да пътува през времето и пространството.Неслучайно заговорих за особеностите на неговият мозък и за това,че е нямал две обособени полукълба.
В книгата "Поръчки до Вселената" ,авторката Бербел Мор ,казва,че: " С лявото,логическо мозъчно полукълбо ние можем да възприемем около 7 впечатления на секунда (светлини,звуци,миризми и т.н).С дясното,творческо полукълбо възприемаме до 10000 впечатления на секунда. След това съхраняваме повечето от тях в подсъзнанието си, т.е.казано с други думи: Съотношението между това, което съзнателно виждаме и разбираме, и това, което знае вътрешният ни глас или подсъзнанието, е около7:10000.Така, че ние знаем поне хиляда пъти повече от това,което знаем,че знаем."
Най-вероятно Айнщайн е използвал и двете си,необособени самостоятелно, полукълба ,което го е довело до такива велики открития.
Той е прозрял истини,които ние сега откриваме .Ще се радвам ,ако продължим дискусията за него и в следващата глава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар