понеделник, 12 януари 2015 г.

Глава 11

Днес е облачно и мрачно.Събудих се  и бях в много добро настроение,въпреки че сънувах някакъв объркан сън.Вече не се опитвам да тълкувам сънищата си и да си мисля,че те предвещават нещо. Възприемам ги като други реалности.

Ние,хората, постоянно мислим за нещо.В повечето случаи кроим бъдещето,а понякога се връщаме и в миналото,но никога не оценяваме момента Сега.Винаги отброяваме минутите и бързаме за някъде или пък ,когато имаме време и вършим нещо приятно ,не искаме то да свършва.Факторът време е дълбоко заложен в нас.Години наред,а може би векове,ни е втълпявано ,че ние сме смъртни .А истината е ,че ние сме вечни.Ние сме енергия и създаваме опитности от енергията,която излъчваме.Чрез емоциите ние я привличаме към себе си и тя нахлува в нашият живот с пълния си капацитет.
Пиша това,защото днес така и не успях да си наглася ангажиментите в нужната последователност.Реших да не бързам за нищо.Дори се отдадох на миговете спокойствие,които ми доставя писането.Имам да върша толкова много неща,но мисля, че Вселената ще ме насочи отново по-удивителен начин към решаване на задачите.Реших да не бързам и да не мисля въобще за времето.
Отпивам на глътки сутрешното си кафе и чакам денят ми да се нареди в нужната последователност.Знам,че ще бъде по най-добрият начин за мен.
Напоследък се опитвам да живея в момента Сега.Странно,но сега разбирам,че никога не съм живяла в него.Живеех в бъдещето или в миналото,но никога сега.Питам се дали може да се живее без очаквания.И мисля,че можем.Единствено трябва да се освободим от тази илюзия,в която сме.Започнах да възприемам сънищата си като други реалности и може би и в тази реалност сънувам.Когато потъвам в илюзията сигурно дълбоко заспивам.Когато съм в момента Сега съм будна и няма никакво безпокойство.Момента Сега е изпълнен с безгранична радост и безусловна любов.Това е светът на Бог и той е великолепен.В момента Сега изпитвам само чувство на радост и любов.Там няма минало и бъдеще.Нищо не нарушава спокойствието.Трябва да се науча да живея в момента Сега.Това е моят свят.Там аз съм в дома си.
Реших,че е време да свърша нещо от планираното за днес.Получих вдъхновение и в момента не се притеснявам как ще нагодя времето си и не усещам никакви трудности.Всичко ще се получи,без да знам как.Във Вселената всичко е съвършено и не е необходимо да влагам емоции,за да изкривявам това съвършенство.
Във Вселената всичко върви във възходящ ред.Ако следваме това,постоянно ще се развиваме.Няма нужда да слагаме препятствия и след като ги преодолеем ,да продължаваме напред.Нужно е да следваме това съвършенство и да живеем в момента Сега.Нищо друго няма значение.


Няма коментари:

Публикуване на коментар