ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

Една прекрасна вечер ,след като бях прочела всичко,което бях публикувала в този сайт,реших да продължа с начинанието си.Бяха минали няколко месеца ,откакто писах за последно.Сега можеш да не ми вярваш,но когато се върнах отново тук и прочетох всичко,разбрах че то беше написано освен за теб ,и за мен.Бях в труден период от живота си.Не знаех какво да правя.Сякаш се бях заклещила в ада и не можех да мръдна.Случваха ми се толкова неща.Отново плачех,отново се страхувах.Молех Бог да ми покаже пътя и му казах,че вече нямам сили да продължа.И нямах ,наистина.Трудно ми беше.Вярвах,че има някаква сила ,която бди над нас.И тя ни обича,благословя ни и ни подкрепя в трудни моменти.Това е Бог или Вселената или както искаш му казвай,но единствено знай,че го има.

Запомни !!! Бог не наказва или наранява!!! Всичко си го причиняваме ние.С нашите мисли ние създаваме реалността ,понякога много добра ,а понякога страшно лоша.

Просто имаме свободен избор.И този избор не позволява Бог да се намеси ,когато имаме нужда от това.Той винаги стои настрана и чака ние да го помолим.Никога не се намесва без наше позволение.За да разбереш това трябва да си поне малко духовно извисен.

Ние идваме на тази Земя ,за да изживеем своите опитности.Колкото повече душата минава през страдания,толкова повече се извисява.Така тя получава своите уроци.Страданието е един вид пречистване.Но какво причинява страданието ,за да стигнем до пречистване? Може би с отговора на този въпрос ще сме наясно дори как да избегнем страданието.Няма нужда от страдание ,ако знаем как да се пречистим без да страдаме.

И така ,какво е страдание? Това е болката,че губим.Понякога може да загубим здравето си,понякога любим човек.Това е ужасна болка.В повечето случаи може да се опише като болка от загуба на всичко,което ценим.Независимо какво- дали материално или физическо,или духовно дори.

Болката ни кара да се сломяваме.Тя пречупва егото.Кара ни да мислим,че ние сме частица от този свят и нищо повече.Ние сме едно много малко от цялото.А цялото е огромно и ако не сме в единство с него,то се сгромолясва върху нас и ни изхърля като ненужна вещ.Това се случва,когато страдаме.Чувстваме се самотни и ненужни.И то защото сме показали,че наистина сме ненужни.А защо е така? Защо понякога целият свят се сгромолясва върху нас?

Може би ,за да ни покаже страховете ни и това ,от което трябва да се избавим.Може би има качество в нас ,което трябва да надвием.И защо трябва тогава да изпитаме страдание?Не може ли ,просто да помолим Вселената или Бог да ни покаже от какво трябва да се избавим?Нужно ли е страдание?Има и безболезнен начин,предполагам,но всеки го открива сам за себе си.Няма еднозначен отговор.Единствената прилика в различните ситуации е сломеното его.То спира да говори,да заповядва,да измъчва дори.И когато спре ,проговаря душата.А тя знае пътя към извисяването и към другият свят.Нужно е само да я чуем.