Глава 2

Днес отново е топъл слънчев ден.Събудих се ,както винаги,пълна с енергия.Напоследък често сънувам.В повечето случаи не помня нищо на сутринта,но усещам ,че през нощта преживявам нещо и се пренасям в много реалности.Някой път се събуждам с възторжено чувство,друг път съм объркана от съня си и не мога да разтълкувам какво иска да ми покаже.И така всеки ден.
Понякога имам чувството ,че съм между няколко реалности и на сутринта се пренасям пак в моята реалност,от която толкова искам да избягам.

Направих си кафе и естествено нерешените проблеми отново нахлуха в главата ми.Вече от един месец се опитвам да променя състоянието си.Представях си,че финансовите ми проблеми са изчезнали и нищо повече няма да ме безпокои.Имах такива моменти,когато не мислих за тях,но въпреки всичко те не изчезваха .Стояха си там и често напомняха за себе си.Треперех от нерви,стисках зъби до болка и се опитвах да намеря решение.

Проблемите ми са изцяло финансови.През последните години,къде от безразсъдство,къде от глупост,натрупах дългове.Те естествено създадоха още дългове.Станаха големи и за мен беше непосилна задача да се справя с тях.Отначало не се предавах и реших,че лека-полека ще разреша проблемите.Но никак не ми се получаваше.Потънах в това ежедневие и с дни не се усмихвах.Забравих какво е радост,какво е щастие. Дните се нижеха монотонно и аз бях все така унила .Започнах да пия успокоителни,разбира се безопасни,надявайки се с тях да си спечеля някакво спокойствие.

Трудно издържах на това положение.Живеех постоянно в страх.Той толкова много ме изпълни,че не изпитвах нищо друго ,освен страх.Отправях постоянни молитви към небето.Молех се да ми помогнат Висшите сили.Не знаех какво да правя.Положението излизаше извън контрол.

Един ден реших,че ще трябва да променя всичко около себе си.Трябва усмивката да се върне на лицето ми и да почувствам поне малко щастие.Не знаех как,но реших,че трябва да се променя.

Знаех,че трябва да променя нещо в себе си.Да вярвам повече,че нещата ще се оправят. Трудностите бяха много,но аз се опитвах да вървя напред и да не спирам.Имах чувството,че дърпам след себе си огромен товар .От него отвреме навреме се смъкваха милиграми,които никак не облекчаваха товара ми.

Днес сутринта си представих дълговете си като бесни кучета.Виждах кръвожадните им бели зъби,които всеки момент щяха да ме захапят.Реших,че всеки път,когато платя някоя вноска,ще си представям,че все едно давам вкусна храна на тези кучета и така ги усмирявам,надявайки се с времето наистина да мога да ги контролирам. Това ме навявава на мисълта,че страхът може да се контролира въпреки всичко.