Глава 4

Вече е вечер и за първи път пиша вечер.Усетих някакъв прилив на енергия и в главата ми нахлуха мисли,които цял ден се опитват да ми кажат нещо.Решила съм тук да не споменавам лични неща и да не конкретизирам нещата,но не мога да си обясня някой неща.

Тези мисли ме мъчат вече повече от година.В началото бяха много напористи и ми създаваха известен дискомфорт.После отшумяха и отвреме навреме ме мъчиха.

Имаше случаи дори,когато ми създадоха проблеми,тъй като с цялото си сърце исках да спрат да ме тормозят.Естествено в живота ми се появиха обстоятелства,които бяха достатъчно сериозни и не ми оставаше време да мисля за нищо друго, освен за решаване на проблемите си.Когато проблемите спряха ,мислите отново се появиха.

Вече обаче не ме тормозят така,както в началото.Понякога е трудно да създадеш картината,която искаш.Милиони пъти съм си представяла изживяването,водене на някакви разговори дори,всякакви обстоятелства. Почти всеки ден това е било в съзнанието ми.Така и не разбрах защо не се получава всичко,което исках.

В последно време като разсъждавам по случая ,все повече си мисля ,че докато не ми утихнат страстите,а именно очакванията нещата да станат,нищо няма да се случи.

И то наистина нищо не се случва.Документирам това,защото си мисля,че някой ден ще има развръзка.Не знам кога и въобще дали ще се случи.Сигурна съм ,че нещо ще се случи и много искам да разбера какво всъщност съм създала и какви изживявания ще ми донесат тези мисли.

Откакто научих,че нашите мисли създават нашата действителност,се опитвам да създам моята мечтана действителност.Моето пробуждане беше много драматично.Съпроводено беше с много мъка и терзания.Страдах,но не разбирах какво ми се случва.Бях много объркана.Нещастието беше дошло в живота ми. Обстоятелството,което ми се случи ,промени живота ми.За съжаление,той тръгна по надолнището с бясна скорост.Не знаех какво става и много страдах.Сърцето ме "болеше" ,егото ми беше сломено.В един момент за кратко време изгубих всичко ,което си мислих ,че ми принадлежи.Все още се опитвам да се спася от това състояние,въпреки че сега вече ми е малко по-леко.

Изчетох много книги,получих много послания.В един момент в главата ми се появяваха мисли,които сякаш не бяха мои.Сякаш някой друг ми говореше и дори отговаряше на въпросите ми.Разбира се,някой въпроси не получаваха отговор.Умът ми постепенно се убеждаваше,че наистина мислите ми създават действителността.Това беше много труден процес.И до ден днешен не съм се научила да създавам действителността си.Надявам се това да се случи в скоро време,тъй като реших преди да почна да пиша,че трябва да се успокоя и да дам възможност да се случи точно това,което искам.

Писането успокоява и мислите, и главата ми.Думите се стичат в ума ми много бързо и се появяват на празният лист.Не знам как става,но за мен това има лечебен ефект.Спокойствието,което ми се дава ,ме прави щастлива.Спирам да мисля и потъвам във вълшебен свят,сякаш бягам от действителността.А може би просто това съм създала.Не знам,времето ще покаже.Само мога да кажа,че се чувствам по-добре в този оазис,където мога да изливам чувствата и да размишлявам.Благодаря на Вселената за това.Тя внесе някакво равновесие в живота ми.