Глава 7

Днес станах сутринта в не дотам добро настроение.Както казах ,липсваше ми писането.Оставих компютъра си на работа и вкъщи нямах възможност да пиша.В момента не знам защо ,но не мога да се отпусна и да почувствам радостта,която чувствах миналата седмица.Сутринта се

събудих единствено с огромно желание да пиша.Страшно ми липсваше това.В главата ми се появяваха цели пасажи от това,което искам да кажа.Умът ми работеше активно.В повечето случаи той пропуска галопиращо и не ми дава миг покой.

Не желая да изказвам изцяло проблемите си,не че се срамувам от тях,не са нищо фрапиращо,но някак си след дългия тормоз от тяхна страна,умът ми ги блокира и сякаш нещо ми пречи да говоря за тях.От едно известно време се чувствам така,сякаш е минало действието им и единствено следва решението.Не знам дали е така.Просто предположение от моя страна.

Докато пиша,реших да си направя кафе,за да се отпусна и да потъна пак в този вълшебен свят.Учудващо добре се чувствам в него.

Снощи, докато правех сметка за утрешните си ангажименти,за пореден път установих,че парите са доста по-малко от необходимите.Преди време ,в такива случаи ,моят ум се заемаше да търси решение и с часове пресмяташе какво е най-добре да се направи и да се действа.Въпреки,че ме обзе страх,че няма да се справя,реших този път да се отпусна и да дам възможност на Вселената да удовлетвори плановете ми.Естествено тя се справи блестящо.Не знам защо досега съм действала с такова недоверие към нея.В този момент на деня аз съм изпълнила всичките си планове за днес и въпреки,че възникнаха нови ангажименти за утрешният ден,които естествено нарушиха създаденото в мен спокойствие,реших да не се отчайвам.

От известно време наблюдавам,че когато събера средства за поредната дължима вноска,автоматично се появява нещо ново,което ме сюрпризира неприятно и което не ми влиза в плановете или съм решила,че ще отложа плащането му за бъдещ период.Винаги се случва така.Аз си го обяснявам единствено с това,че постоянно чувствам напрежение за дълговете си и когато мъничко се отпусна,празното място се заема с ново предизвикателство.И аз пак съм в напрежение.

Понеже вече ми омръзна да се чувствам така и искам поне малко през деня да се чувствам щастлива,а след време и успяла,реших да не отдавам на това предизвикателство никакво значение.Все повече вярвам на Вселената и че тя ще подреди така нещата ,както  ме удовлетворяват.

В главата ми пак се появи онзи проблем,който ме мъчи вече почти година и половина.Как ли не се опитвах да се освободя от него.Ужасно мъчително и просто не знам защо се появява изневиделица и ми създава такъв огромен дискомфорт.

Как ли не си представях решението.Изживявах всякакви ситуации,прилагах всякакви чувства.Но така и не се появиха отговори.Сякаш всичко е в мъгла.Питах се защо не изчезне просто ситуацията и повече да не ми досажда,но тя все се връщаше сякаш нещо е недовършено и недоизживяно.Понякога изпитвах вина,понякога гняв,друг път -огромна тъга и болка,въобще всякакви чувства бошуваха в сърцето ми.Преди време много плачех,но сега вече сълзите бяха пресъхнали и единствено бяха оставили място на болката и тя дълбоко се бе загнездила в сърцето ми.Така и не изпитах безразличие и не оставих Вселената да реши въпроса.Явно съм блокирала решението.Не знам какво е то,но искам час по-скоро да се появи в живота ми.Най-малкото ще си отдъхна и ще продължа напред.

Всъщност аз все още нямам решение по въпроса.Чувствам,че не съм затворила вратата ,но ме е страх да вляза през нея.Оставила съм я открехната и чакам.И това чакане ужасно ме изнервя.Не знам какво ми пречи ,за да се реализира желанието ми.Може би не трябва да очаквам нещо да се случи.А аз все очаквам.Имала съм случаи обаче,когато толкова съм се ядосвала,че съм решавала ,че повече никога няма да мисля и изневиделица нещо се случва,сякаш ми казва да не се отказвам.Страшно е изнервящо.

Интересно нещо е Вселената.Изпълнява желания ,но има редица условия.Все се питам какво щеше да бъде, ако нямахме и не изпитвахме емоции.Тогава светът нямаше да е толкова интересен и нямаше да имаме тези опитности.Ние можем да приемем даровете на Вселената и да заживеем в мечтаният свят.Само,че все още ми е трудно да разбера как да стане това.Какво не бих дала да имам решение на въпроса.Моля Вселената да ми даде отговор .Благодаря!