Глава 13

Започнах деня с доста притеснения.И те не бяха неоснователни.Късно снощи  съвсем неочаквано останах почти без финанси.Наложи се да плащам сметки,които планирах за другият ден и естествено това развали

плановете ми.Колко пъти си казах,че не трябва да си правя планове,тъй като в повечето случаи те не се реализират.Но уви! Умът ми работи и аз все така неосъзнато му се поддавам.Не мога да свикна с това.Понякога, когато ми се е случвало така и силно съм се притеснявала , след това разбирам,че нещата са се наредили добре и аз отново съм изживяла всичко напразно.

Днес още от сутринта си казах,че ще надмогна чувството на притеснение и няма да ми пука какво ще се случи.В главата ми се прожектираха различни варианти,но аз реших да оставя всичко на Вселената.Нека тя нареди нещата.Отидох на работа и зачаках.И вълшебството се случи.Появиха се обстоятелства и хора и след известно време аз имах същите пари в джоба,които бях дала вчера вечерта.Удивително,нали ?

Много пъти съм чела ,че за да сме в пълен покой и живота ни да е прекрасен ,трябва да се освободим от ситуациите,които ни вълнуват или ни дразнят.Опитвала съм,но винаги безуспешно.Те остават трайно в ума ми и ми създават различни емоции.Сега си давам сметка,че за да оставим тези ситуации,не означава ,че трябва да ги забравим.Напротив.По-скоро трябва да забравим възможните решения и да оставим нещата да се случат.Иначе нашите планове и очаквания блокират проявяване на желанията.Все още се уча как работи Вселената. Тя е една удивителна машина.В нея ние програмираме чрез нашите емоции какво искаме да изживеем.Все едно избираш какъв филм искаш да гледаш.Дали ще е драма или екшън,а може би комедия.Това обаче правим неосъзнато.И другото,което става,че ние сме участници в тези филми.Ако гледаш отстрани пак ще изживееш всичко,но ще знаеш,че това е филм,който приключва и няма да те нарани.И в живота трябва да се научим да гледаме ситуациите отстрани.Да,любопитно е какво ще се случи,но отстрани нищо няма да ни донесе негативни емоции .

Нашите емоции променят ситуациите и ги карат да изглеждат във всеки един момент различни.Колкото по-малко емоции влагаме,толкова по-малко такива изпитваме.Може би колкото даваме ,толкова и получаваме.Независимо дали е положително или отрицателно.Вселената не различава това.Тя ни дава точно толкова ,колкото сме излъчили към нея.Никаква енергия не се губи в пространството.Затова е необходимо да чувстваме радост и любов в огромни количества,за да се върнат те при нас в същото съдържание.Но това не трябва да става насила, а постепенно и осъзнато.Никога не трябва да се насилваме или да се обвиняваме,защото точно това ще получим.Всичко трябва да е естествено и да идва от душата.

Аз например много се ядосвам,когато умът ми не може да спре да галопира и да измисля възможни варианти,да ми показва лоши или добри решения,да се надява или да очаква.Но е време да спра да се ядосвам и да не давам енергия на това.Да прави каквото иска,важното е да следвам покоя.Той е като едно ревящо бебе.Когато реве,ти трябва да се успокоиш и да му предадеш покоя ,за да заспи например.Ако ти се изнервяш и започнеш да нервничиш нищо няма да постигнеш.Бебето му трябва ласка,грижа,любов и т.н.Знаем,че е малко и беззащитно и не му се ядосваме.Така трябва да направим и с нашият ум.Той не вижда картина в детайли.Вижда само част от картината и реди възможни пъзели.Нашето Висше Аз вижда всичко ,но ние никога не го слушаме.Имаме Водачи и Учители и трябва да разберем,че не сме сами и сме много обичани.Те обаче не ни контролират,уважават нашият свободен избор.Само, когато ги помолим,те ни хващат за ръка и ни повеждат към правилният път -пътя на щастието.Ние не се раждаме ,за да страдаме.Ние сме дошли на този свят,за да открием щастието и любовта и да еволюираме.

Аз поисках тази помощ и знам,че ме държат за  ръка към моят път на щастието.