Положителна и отрицателна енергия между хората – психологията на сянката, огледалните неврони и защо някои хора ни изтощават
Положителна и отрицателна енергия – какво всъщност усещаме между хората
„Този човек има много тежка енергия.“
„Тук атмосферата е много хубава.“
„Не ми харесва енергията му.“
„Тя излъчва много позитивност.“
Думата енергия се използва постоянно – в духовни разговори, в ежедневието и в социалните мрежи.
Но какво всъщност означава това?
Говорим ли за някаква невидима сила, или просто описваме начина, по който хората влияят един на друг?
Интересното е, че усещането за „енергия“ може да бъде обяснено както от психологията, така и от невронауката.
Какво всъщност наричаме „енергия“
Когато казваме, че някой има положителна енергия, обикновено имаме предвид, че около него се чувстваме спокойно.
Този човек може да бъде:
усмихнат
внимателен
открит
спокоен
добронамерен
Присъствието му създава усещане за лекота.
Обратното – когато говорим за тежка или негативна енергия, често описваме усещане за напрежение.
Това може да се случи около човек, който е:
нервен
критичен
агресивен
постоянно недоволен
В ежедневния език думата енергия често означава емоционалната атмосфера, която човек създава около себе си.
Но защо някои хора ни влияят толкова силно?
Психологическото обяснение – нашата „сянка“
Швейцарският психиатър Карл Юнг въвежда понятието сянка.
Сянката е онази част от нашата личност, която не искаме да признаем или която сме научени да потискаме.
Това могат да бъдат чувства като:
гняв
ревност
страх
завист
несигурност
Още от детството много хора чуват послания като:
„Не се ядосвай.“
„Не бъди егоист.“
„Не завиждай.“
„Трябва да си добър.“
Когато дадено чувство не е прието, ние започваме да го потискаме.
Но потиснатото чувство не изчезва. То просто се скрива в нашата психика.
Така постепенно се формира нашата сянка.
Как сянката влияе на отношенията ни
Понякога някой човек ни дразни силно, без да можем да обясним точно защо.
Например:
някой изглежда твърде уверен
някой говори прекалено директно
някой живее много свободно
някой изразява силни емоции
Възможно е този човек да докосва нещо в нашата сянка.
Например човек, който говори смело, може да ни дразни, ако ние самите се страхуваме да изразим мнение.
Човек, който изглежда уверен, може да ни предизвиква раздразнение, ако дълбоко в себе си се чувстваме несигурни.
В такива моменти е по-лесно да кажем:
„Не ми харесва енергията му.“
Но понякога този човек просто отразява нещо вътре в нас.
Методът на Юлия Ивлиева – когато признаването освобождава
Психологът Юлия Ивлиева предлага един интересен подход за работа със собствените емоции.
Основната идея на метода е:
„Това, което си позволиш да признаеш, спира да те управлява.“
Много от нашите реакции се усилват именно защото се опитваме да ги потиснем.
Когато човек не иска да признае дадено чувство, то започва да действа скрито и често влияе на поведението му.
Методът предлага проста практика за осъзнаване.
Практика по метода на Ивлиева
1. Спри и наблюдавай реакцията
Когато някой предизвика силна реакция в теб – гняв, обида, раздразнение – спри за момент.
Попитай се:
Какво всъщност чувствам?
2. Назови чувството честно
Позволи си да признаеш това чувство.
Например:
„Да, ядосан съм.“
„Да, това ме наранява.“
„Да, чувствам несигурност.“
Самото назоваване на чувството започва да намалява вътрешното напрежение.
3. Приеми, че чувството съществува
Не е нужно веднага да го променяш.
Просто признай:
„Това чувство съществува в мен.“
Когато спрем да се борим със собствените си емоции, те постепенно губят силата си.
4. Осъзнай какво стои зад реакцията
След това можеш спокойно да се запиташ:
Защо тази ситуация ме засяга толкова силно?
Какво докосва в мен?
Коя моя несигурност се активира?
Така постепенно започва по-дълбоко разбиране на самия себе си.
Огледалните неврони – научното обяснение
Освен психологията има и научно обяснение защо усещаме настроенията на другите хора.
Това са т.нар. огледални неврони.
Те са открити през 90-те години от учени, които изследват как работи мозъкът.
Оказва се, че някои неврони се активират не само когато ние извършваме действие, но и когато наблюдаваме друг човек да го прави.
Това важи и за емоциите.
Когато сме около други хора, нашият мозък постоянно наблюдава:
изражението на лицето
гласа
движенията
напрежението или спокойствието
И започва несъзнателно да отразява това състояние.
Затова:
когато някой се усмихва, ние също започваме да се усмихваме
когато някой е спокоен, ние се успокояваме
когато някой е напрегнат, напрежението се предава
Психолозите наричат това емоционална зараза.
Защо някои хора сякаш „изсмукват“ енергията ни
Почти всеки е изпитвал следното преживяване.
След разговор с определен човек се чувстваме:
изтощени
напрегнати
емоционално празни
Често казваме:
„Този човек ми изсмука енергията.“
В действителност това обикновено се случва, когато сме изложени на силно емоционално напрежение.
Например когато някой постоянно:
се оплаква
критикува
създава драма
търси непрекъснато внимание
Нашата психика започва да поема част от това напрежение.
Огледалните неврони също усилват този ефект, защото мозъкът ни започва да копира емоционалното състояние на другия човек.
Значението на личните граници
Понякога усещането за изтощение идва и от това, че трудно поставяме граници.
Ако постоянно слушаме чуждите проблеми и се опитваме да спасяваме всички, постепенно започваме да се претоварваме.
Затова е важно понякога да можем спокойно да кажем:
„Сега нямам сили за този разговор.“
Това не е егоизъм. Това е грижа за собственото ни вътрешно равновесие.
Един по-дълбок въпрос
Следващия път, когато усетим, че някой има „тежка“ или „лека“ енергия, можем да си зададем един по-дълбок въпрос:
Какво всъщност се случва в мен, когато срещна този човек?
Понякога отговорът ще бъде свързан с нашата собствена сянка.
Понякога с начина, по който мозъкът ни отразява чуждите емоции.
А понякога просто с това, че имаме нужда от повече спокойствие и по-здравословни граници.
И именно в тези въпроси започва истинското разбиране – както за другите, така и за самите нас.
Коментари
Публикуване на коментар