Защо често избираме партньори, които приличат на родителите ни

Понякога човек се чуди защо в живота му постоянно се появяват едни и същи типове хора.

един и същ тип партньор
един и същ тип шеф
един и същ тип конфликт

Сякаш сценарият се повтаря.

Много психолози смятат, че причината често се крие в отношенията ни с родителите в детството.

И това не е мистика. Това е обяснено в психологията.

Какво казва психологията

1. Теория на привързаността

Психологът Джон Боулби създава теорията за привързаността.

Според нея в детството създаваме вътрешен модел на любовта.

Този модел отговаря на въпросите:

Как изглежда любовта
Как се държат близките хора
Как трябва да се държа аз

По-късно ние несъзнателно търсим същия модел в партньорите.

Например:

Ако бащата е бил:

строг
емоционално студен
дистанциран

жената може несъзнателно да избира точно такива мъже.

Не защото това е приятно.

А защото това е познатият модел.

2. Повторение на стария сценарий

Психологията нарича това repetition compulsion (повторение на преживявания).

Мозъкът има странна логика:

"Ще преживея същата ситуация отново, но този път може би ще я поправя."

Затова човек може да избира партньори, които:

го критикуват
го игнорират
не го уважават

защото подсъзнателно иска да получи от тях това, което не е получил от родителя.

Примери от живота

Пример 1

Жена е имала баща, който почти не е показвал чувства.

В зряла възраст тя постоянно се влюбва в:

студени
дистанцирани
трудни мъже

И се опитва да спечели любовта им.

Всъщност тя несъзнателно се опитва да спечели любовта на баща си.

Пример 2

Мъж е имал много контролираща майка.

Като възрастен той избира партньорки, които:

контролират
командват
решават вместо него

Той се чувства едновременно раздразнен и странно привлечен.

Защото това е познатият модел.

Пример 3

Човек има проблеми с шефовете си.

Всеки шеф му изглежда:

несправедлив
критичен
властен

Понякога това е проекция на отношенията с родителя, който е бил много строг или наказващ.

Защо се случва това

Нашият мозък обича познатото, дори когато то не е приятно.

Психиката мисли така:

познатото = безопасно
непознатото = риск

Затова ние често избираме познатия модел на отношения, дори той да не е щастлив.

Важна истина

Това не означава, че родителите са виновни за всичко.

Те също са живели със своите травми, страхове и ограничения.

Но детството създава първата карта на любовта в нашия мозък.

Как можем да прекъснем този модел

Добрата новина е, че тези модели могат да се променят.

Първата стъпка е осъзнаването.

Практика 1: Наблюдение

Задайте си няколко въпроса.

Какъв тип партньори избирам?

Например:

студени
ревниви
дистанцирани
доминиращи

После се запитайте:

Прилича ли този модел на някой от родителите ми?

Много хора откриват изненадващи прилики.

Практика 2: Вътрешен диалог

Понякога помага проста вътрешна фраза.

Например:

"Мамо, тате, приемам ви такива, каквито сте."

Това не означава, че оправдаваме всичко.

Означава, че спираме вътрешната борба.

Практика 3: Писане

Напишете писмо (което не е нужно да изпращате).

Например:

какво сте чувствали като дете
какво ви е липсвало
какво сте искали да получите

Това често освобождава много вътрешно напрежение.

Практика 4: Нов избор

Когато осъзнаем модела, можем съзнателно да започнем да избираме различно.

Например:

вместо партньор, който е студен → партньор, който е емоционално достъпен.

В началото това може да изглежда странно.

Но това е началото на нов модел на любовта.

Най-важното

Когато човек започне да лекува отношенията със своите родители вътре в себе си, често се случва нещо интересно.

Сякаш и хората около него започват да се държат различно.

Всъщност не те се променят.

Променя се начинът, по който ние ги виждаме и реагираме.

И това променя целия сценарий .

ДРУГИЯТ СВЯТ