понеделник, 12 януари 2015 г.

Защо не можем да сътворим желаната от нас реалност ?


Всъщност във въпроса се крие и отговора. Защо не можем? Това означава,че наистина искаме,желаем силно ,но подсъзнанието ни крие думичката "не можем".Няма как това да подейства.Трябва да вярваме,че след като искаме и желаем силно,нещата са възможни.И да не сме в
очакване,въпреки че всеки разбира различно това.Няма как да не сме в очакване след като нещото,което искаме не е дошло все още при нас.Естествено тогава чувстваме постоянно липсата.Нужно е да потънем в дълбок покой ,да се вслушаме във вътрешния си глас и да си помислим какво ще стане ,ако наистина ни се случи това,което желаем.След като си представим картината и първоначалният етап от сбъдването на мечтата ни ,ще започнат да нахлуват точно тези чувства,които ще изживеем и тогава,когато мечтата ни се случи наяве.Нужно е единствено да запазим вътрешен покой и да се потопим в мечтите си. Казвам буквално да се  потопим като излизане от реалността ,в която сме.Нашият ум постоянно ще се опитва да ни обърква,дори да блокира потока на мислите ни.Време е да не му обръщаме внимание.Той е част от нашето човешко "аз " и не ни е необходим,когато търсим божественото в себе си -нашият Висш Аз. Защото само, когато сме в единствено с нашият Висш Аз ,той ще сътвори желанието ни и ще направи чудо.Защото за него няма -защо не мога,той знае как ,но винаги ни чака да направим нашият избор.Какво ще стане ,ако го помолим да ни помогне да сътворим нашето желание? Това също може да бъде наш избор. Той ще се радва да даде насоките и да посочи пътя на сътворяването.Само трябва да го помолим и ще се задейства всичко около нас.Трябва да откликнем на помощта.Тя е най-големия дар,поднесен с огромна любов. Понякога се случва да се нижат в живота ни проблем след проблем.Ние страдаме ,мъчим се да измислим най-доброто решение, прекарваме безсънни нощи в мисли,имаме чувството,че полудяваме.В един момент  чашата прелива и си казваме : "-край,отказвам се !". В този момент сякаш всичко спира и изведнъж започва да се нарежда всичко така,че да се чувстваме по-добре.Какво всъщност сме направили ? Дали сме право,позволили сме на нашето божествено "аз" да действа.
Това всъщност трябва да правим,когато искаме нещо много силно.Трябва да позволим на нашето божествено  "аз" да действа.Висшият разум не познава страдание,не познава зло.Той никога няма да ни измъчва,да ни наругае,защото ни обича и винаги ни прощава.
Нужно е да му се доверим ,да потънем в неговата любов.Винаги трябва да помним ,че не сме сами .Ще съществата около нас ни обичат и с радост ще ни помогнат .Само трябва да ги помолим.И винаги трябва да знаем,че ние сме великолепни същества и че заслужаваме цялото щастие на света.Време е да кажем на самите нас :стига страдание,стига недостиг и всичко негативно,което чувстваме.Време е да се зарадваме на себе си ,да се обичаме и да сме щастливи.
Само,когато мислим така ,няма да задаваме въпроса : "Защо не можем да сътворим желаната от нас реалност?
"

Няма коментари:

Публикуване на коментар