И ето ме пак тук.Този път искам да се похваля,че свърших всички ангажименти с учудваща бързина и без никакви пречки.Тъй като реших да не разкривам подробности от житието си,ще кажа само,че не съм
очаквала нещата да се наредят по най-изгодният за мен вариант.Сутринта бях малко със съмнения и в главата ми беше каша ,т.е. чудех се откъде да започна.
Преди винаги си чертаех план и го следвах.Този път реших пак да се пусна по течението.Все повече се уверявам ,че когато не оказваш съпротивление,когато не търсиш възможни решения на дадена ситуация,то тя се нарежда съвършено и единственото чувство,което ще изпиташ от нейното завършване е радост.
Точно това стана и днес. Имах известни терзания относно задачите си,чудех се колко време ще ми отнемат,чудех се в какъв ред да ги свърша и дори на моменти си мислех да оставя част от ангажиментите си за утрешният ден.Щях да изгубя и част от приходите си,тъй като нямаше да мога да упражнявам дейността си.
Обаче всичко ми отне около два часа и дори успях да направя малка поредна вноска за дълговете си.Напоследък много по-малко мисля за тях.Разбира се ,не ме напуска мисълта,че трябва да ги изплащам,но безпокойството някак утихна.Времето ще покаже,но мисля,че когато съм се притеснявала и съм премисляла различните варианти за това как ще ги изплатя ,всъщност съм си удължавала агонията.Все още не мога да се настроя на такава вълна - да не ми пука какво ще стане.Истината,че наистина ми пука.Нетърпението ми е голямо.Час по-скоро искам да се махнат от главата ми.Може би точно това нетърпение оказва голямо съпротивление.Наистина трябва да го изгоня от главата си.Опитвам се да се приуча да гледам на живота по нов начин.Все още не успявам,но смятам ,че постоянството ще даде резултат. Умът ми работи все така трескаво и създава зловещи картини.Примерно как ще се проваля,как ще дойде поредното писмо,в което ще ме уведомяват,че дължа пари.Все неприятни неща.Гледам да не му обръщам внимание.
Докато пиша това,деня привърши. За съжаление се появи отново мисълта в главата ми как ще се оправям на следващият ден.Трудно ми е да живея в момента Сега,когато имам какво да върша утре.И се усещам,че пак потъвам в илюзията.В момента Сега всъщност създаваш това Утре.Казах си,че трябва да престана да му предавам някакъв смисъл.Утре ще е добро,ако не е създадено в моя ум.Утре трябва да е създадено от Вселената.Утре трябва да е съвършено и да ми носи само радост.Кога ще осъзная това ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар